Автор: Боян Чуков В Тайван, наричан Китайска република, встъпи в длъжност

Автор: Боян Чуков

В Тайван, именуван Китайска република, встъпи в служба новоизбраният глава на администрацията на острова Лай Циндъ. Той размени изкаралата два мандата на въпросния пост госпожа Цай Инуън. Лай Циндъ бе нейн заместител досега на неговото избиране.

Новият началник на островната администрация както и неговата предшественичка са фрагменти на промериканската районна организация наречена Демократична прогресивна партия (ДПП). Самата политическа групировка се образува през 80-те от отцепници на партията Гоминдан, които бяха ядро на нейната компрадорска секта. Зад политическия план ДПП се „ вижда “ ръката на Вашингтон. Американците бяха замислили да смъкват комунистите в Пекин и на тяхно място да слагат техните основани in vitro тайвански прогресивни демократи. Гоминдановците тотално не устройват Съединени американски щати защото са националисти и поддържат деен разговор с КНР. Преди към 35 години проведеният извън пуч на пекинските студенти на площад Тиенанмън се провали. И се пое курс към конструиране на „ тайванска нация “, която би трябвало да бъде друга от китайците живущи на континента.

Този метод е до болежка прочут на българите. По същите формули преди много години бе конструирана „ македонската нация “ имаща за цел превръщането на Македония в анти-България. Сега посредством измислената „ тайванска нация “ се прави опит да се направи от Тайван вид на анти-Китай. И с цел да няма подозрения по този мотив, заместител на Лай Циндъ е Сяо Мейцин, някогашен началник на тайванското посланичество в Съединени американски щати, което действа в прорез с правилото „ Един Китай “. Формално въпросното „ посланичество “ е недържавно институция. Но според американския закон за Тайван и в границите на политиката на „ стратегическа двоякост “ НПО-то извършва ролята на „ посолство “ и дори се самоименува като такова.

На церемонията в Тайпе при застъпването в служба на Лай Циндъ се наблюдаваше невиждано високо посланичество на американския политически хайлайф. Достатъчно е да се упоменат имена като Брайън Дийз, някогашен глава на Националния стопански съвет на Съединени американски щати, Ричард Армитидж, заместител на държавния секретар Колин Пауъл в администрацията на Джорд Буш-младши, Марк Помпео, държавен секретар при Доналд Тръмп и други. Явно Вашингтон напълно целеустремено цели да срутва сигурността и стабилността в Азиатско-Тихоокеанския район и да блокира мирното обединяване на Китай.

В България тъй наречените „ китаисти “ с допуск до огромните национални медии са желязно образувани според евроатлантическите осведомителни калъпи. Те нормално цитират световните медии и са затънали в неолибералната когнитивна матрица. Което лишава българското общество от справедливи експертни оценки за събитията в Китай и изключително за спора към Тайван.

Лай Циндъ се самонарича по англосаксонски обичай - Уилям Лайън. За страдание неговите първи обществени изяви след встъпването му в служба внезапно усилиха напрежението в Тайванския проток. Той съобщи: „ Аз се надявам, че КНР непосредствено ще огледа на обстоятелството за съществуването на Китайската република и ще почита избора на тайванския народ... “.

Лай Циндъ употребява натрапения симулакрум „ Китайска република “, който моли към предходната държавност до 1949 година Точно тук обаче Уилям Лайън нагазва надълбоко в блатото на непреодолимите несъгласия. Ако републиката е „ китайска “, то от кое място се взема тогава „ тайванският народ “? Пълен нонсенс. Населението в Тайван и континентален Китай са едноутробни братя и сестри. През 1992 година тайванските локални управляващи доближиха до консенсус с материка, че съществува единствено един Китай, а Тайван е негова неразделна част.

И в този момент най-важното! Постигнатият консенсус се признава от ККП (Китайска комунистическа партия) и Гоминдан. На предишните избори с двете партии се съгласи и „ третата електорална мощ “ - Народната партия, която се оглавява от Ко Венчже, някогашен кмет на Тайпе. Какво е разположението на силите в Законодателния юан (парламент) на острова? Гоминдан и Народната партия доминират. Три четвърти от районите, в това число и административния център Тайпе, региона към него Синбей, всички огромни градове се управляват от гоминдановци. Играта и спекулациите на Лай Циндъ с опълчването на „ китайското “ и „ тайванското “ е прекомерно рискова и може да докара до революция. Сепаратистите на острова напоследък се пробват да изчегъртат от националната памет Чан Кайшъ, който е неуместен за размахването в общественото пространство на понятието „ тайванска нация “.

Партията Гоминдан е ръководена от генералисимус Чан Кайшъ в интервала 1928 година до 1949 година Фигурата на Чан Кайшъ е противоречива и за нея мненията са разнопосочни. Но той е несъмнено народен водач, който е оглавявал съпротивата против японската експанзия. Остров Тайван, дружно с островите Пенгу са превзети от Япония през 1895 година В резултат на това островът е бил петдесет години под японско ръководство. Голям проблем за Лай Циндъ са тайванските военни, които смятат генералисимус Чан Кайшъ за собствен създател и главнокомандващ. И естествено са срещу локалните демократи сепаратисти. След встъпването в служба на 20 май на новия глава на администрацията на Тайван Лай Циндъ ситуацията на острова внезапно се изостри. Неговите обществени изяви се отличават с нападателен сепаратистки разказ. Той се пробва да внуши на локалното население, че островът има някакъв тип „ суверенитет “, който действително не съществува. По въпроса, че Тайван е неразделна част от Китай има реализиран консенсус през 1992 година Тоест сред партия Гоминдан и тайванската Народна партия има единодушие по въпроса. Тайванските национални демократи (ДПП) обаче са срещу.

В отговор на сепаратистката реторика на Лай Циндъ НОАК (Народна освободителна войска на Китай) стартира провеждането на широкомащабни военни учения в акваторията и въздушното пространство на Тайван. Освен това на острова породиха безредици и вълнения. Броят на митингуващите доближи 30 хиляди души. Ученията на НОАК бяха разказани в световните демократични медии като подготовка за инвазия на острова. Но в предишното е имало надалеч по-големи военни учения на китайската войска. Реално Военноморски сили на НОАК обкръжиха компактно острова. Всъщност бе проведена обсада на Тайван, която сподели, че управляващите в Тайпе са неспособни да пробият блокадата или да я отстраняват. От позиция на интернационалното право няма никаква „ междинна линия “ сред континентален Китай и острова. Китайските Военноморски сили работят в строго избрани китайски териториални води. Всяко нарушаване от външни сили изключително в сегашната конюнктура може да се одобри за casus belli. Без оръдейни залпове, ракетни стрелби и авиационни офанзиви при нужда когато и да е НОАК може да прекъсне всички островни връзки.

Япония даде обещание да поддържа възможна външна интервенция в поддръжка на Тайван, т.е. американска такава. Много забавно реагира китайският дипломат в Токио. На 9 май той посети съветското посолство в японската столица и взе присъединяване в шествието на Безсмъртния полк. Недвусмислен сигнал за по-импулсивните японци в ръководството на Страната на изгряващото слънце. Това обаче не попречи на хиперактивния американски дипломат в Токио Рам Еманюел непрекъснато да приказва, че Съединени американски щати „ дружно с Япония работят против Китай “.

Ако се огледа по-внимателно политическата обстановка в Тайван, ще стане ясно, че Лай Циндъ е в безизходно състояние. Реално персонално той завоюва изборите, само че неговата сепаратистка Демократична прогресивна партия загуби. Декоративният „ президент “ на Тайван няма право на несъгласие. Той напълно е подвластен от депутатите в Законодателния юан, който играе ролята на локален районен „ парламент “. Какво е разположението на силите в него? Демократичната прогресивна партия на тайванските сепаратисти разполага с 51 мандата. Гоминдан има 52 мандата, а Тайванската национална партия има 8 мандата. Или общо резултатът е 51:60 в интерес на политическите сили, които са срещу сепаратистките дейности и реторика на Лай Циндъ. До месец януари т.г. в локалния парламент Демократичната прогресивна партия имаше болшинство. Днес към този момент го няма. При новото разположение на силите в Законодателния юан шефът на администрацията в Тайпе е съвсем брачен военачалник. В Народното събрание към този момент е вкаран проектозакон на Гоминдан и Тайванската национална партия, който значително уголемява пълномощията на законодателите за сметка на изпълнителната власт. Предвижда се основаването на следствени комитети, формирани от депутати, за следствие на държавни чиновници. Прогресивните демократи са уплашени от тази вероятност. Първият глава на администрацията в Тайпе от Демократичната прогресивна партия за интервала 2000-2008 година Чен Шуйбян дружно със своята брачна половинка след привършване на неговия мандат се оказаха в последна сметка в пандиза за корупция.

Лай Циндъ се изплаши от създалата се обстановка и неговите външни куратори задействаха мрежовото „ гражданско общество “. Мобилизирани бяха небрежно към 40 НПО-та и тайванският бизнес, който е подвластен от Съединени американски щати. На улиците излязоха по команда протестиращи и потеглиха да манифестират против „ Народното събрание “. Рязко се усили вероятността да избухне местна революция.

В списание Foreign Affairs на 21 май излезе публикация на Айзък Кардън и Дженифер Кавана със заглавие How China Will Squeeze, Not Seize, Taiwan. (Как Китай ще притисне Тайван, а няма да го заграби). Американската експертна общественост смята, че е малко евентуално да има китайско „ амфибийно настъпление “ на острова. Според създателите Съединени американски щати би трябвало да се откажат от своята фиксация върху вероятността за навлизане на НОАК в Тайван. Айзък Кардън и Дженифер Кавана считат, че Пекин ще се опита да „ задуши постепенно “ острова. Според тях китайците ще подтиснат контрола на Тайпе върху близките води и въздушното пространство, ще лимитират способността му да взема самостоятелни военни, дипломатически и стопански решения. От страна на Съединени американски щати се подхващат стъпки за активиране на американските съдружници и сътрудници към Китай.

Американците активизират всевъзможни антикитайски „ двойки “, „ тройки “ и „ четворки “ в района на Азиатско-Тихоокеонския район. Вашингтон се пробва да тласне Тайпе по пътя на Косово. А по-късно да трансформира Тайван в един анти-Китай по сходство на Украйна, която бе превърната за релативно къс период в анти-Русия. Нищо ново под Слънцето.